Легендите за мартениците

Според стара легенда червено-бели преплетени конци връзвали още траките по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Съчетанието между белия и червения конец означавало безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух.

Легенди от по-ново време свързват мартеницата с прабългарите. Когато хан Аспарух стигнал до Дунавската равнина, бил омагьосан от нейната красота. Той избрал това място, за да запали огромен огън, защото древните българи вярвали, че около огъня бог Тангра избирал кого да покровителства. Започнал празник, ала ханът не бил весел - нямал билката, която в изобилие растяла в родната му степ край река Волга, а по стар обичай нея трябвало да положи до жертвените дарове и да благодари на Тангра. Но изведнъж до хана долетяла лястовичка, към крака на която с бял конец била привързана китка - подарък от неговата сестра Хуба. По време на дългия си полет птичката била ранена и част от белия конец била обагрена с кръвта й.

Хан Аспарух взел стръкчето билка и го поднесъл в дар на бог Тангра. А бяло-червения конец запазил, вярвайки, че ще му донесе здраве и щастие.

В народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На този ден всеки трябва да закичи себе си и близките си с мартеничка, за да омилостиви Баба Марта – митичен персонаж от българския фолклор с непредвидим характер, сестра на двамата люти братя Голям Сечко и Малък Сечко.

На мартениците се приписва магическата сила да предпазват от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел или лястовичка, и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче или се поставят под камък.

Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България, но и в Румъния(martisor), Молдова, Албания, Гърция, Македония(мартинка) и Сърбия. В Румъния те се наричат марцишор и се връзват на ръцете на жените и малките деца, докато в Гърция – само на ръцете на децата.

Източник: